Алла Георгиева нарисува всеки ден от коронавируса
Алла Георгиева се е занимавала с индустриален дизайн и оформление на книги, рисува картини, проектира торти, прави кукли, плакати, съоръжения, приветствени картички, фотографии, карикатури, пърформанси, мека статуя... Понякога бродира. Но каквото и да прави, то е автентично, прочувствено, изненадващо и в него съвсем постоянно може да бъд Сега показва своя дневник на ковид в България.
През 2018 година в изложбата си „ Животът е ария “ художничката, известна и като карикатуристка, включи един рисуван, доста персонален, „ Черно-бял дневник 2010-2018 “ за страданието, раздялата, заболяването и любовта. Най-новата работа, която Алла Георгиева представя публично, още веднъж е дневник, провокиран от заболяване. Разликата е, че сега проблемът е освен персонален, а засяга цялото общество, тъй като става дума за пандемията COVID-19. Изложбата „ Дневник. Коронавирус в България “ споделя за първия локдаун и първия ни конфликт с извънредно положение, продължил от средата на март до началото на май предходната година, и с неговите парадокси.
Записите в дневника започват във съдбовния петък, 13 март 2020 година, когато „ държавното управление разгласи изключително състояние и всичко беше затворено. … ЗАТВОРИХА ГАЛЕРИИ! Нашата галерия, която се откри на 11 март в три галерии, заставам един ден и се закри! “, написа авторката. В идващите 60 дни тя всеки ден прави по една рисунка, до момента в който изпълни с наблюдения, впечатления, смешки и тревоги три рула хартия с обща дължина 22 метра и 63 см.
На тази първа страница има сама две дребни рисунки – разтревоженото лице на Алла и самодоволното лице на вируса, когато като че ли знае, че тук няма кой да го спре. Може да се каже, че това са основните герои в дневника. Скоро се появява и щабът, отпред със суперзвездата военачалник Мутафчийски и някои политици, които не пропускаха пресконференциите.
Наред с броя на заразените художничката започва да брои (и да рисува) и тайните теории, съобщенията за чудодейни илачи, новите спешни мерки… доста от това, които се изсипваше върху обърканите ни глави с осведомителния поток, само че през нейния, нормално шеговит, взор. Едновременно с това тя хроникира освен новините към пандемичната конюнктура, само че и личните си съмнения, съмнения, мечти и прозрения, с както винаги самоиронична нагласа.
Рисува непринудено, на prima vista, с четка и черен китайски туш, без предварителни скици. Отразява събитията „ в действително време “, по едно и също време със случването им, като всяка вечер актуализира и добавя огромната картина на „ новото време “, от които никой не знае какво да чака. Така дневникът постепенно се трансформира в свитък – знак на историческата памет от още от времето египетските папируси.
В него има политическа ирония, потиснатост, черна хроника, нервности и тревожни самонаблюдения, а от време на време и носталгия, добри вести, фантазии и очаквания за пътешествия до някой златист плаж, до Витоша, или най-малко за отваряне на софийските паркове и градинки. (В първия локдаун и те бяха затворени.) Това са все мисли и усеща, които по един или различен метод са вълнували доста хора, само че Алла Георгиева ги е нарисувала. След години ще ги гледаме и ще са чудим през какво сме минали — или пък ще си спомняме по какъв начин е започнала " новата нормалност ", която към този момент от дълго време ще ни се коства... естествена.
По подигравка на ориста, една година по-късно актуалната галерия повтори съвсем буквално събитията, разказани в първата страница на " Дневника ". Тя отвори на 18 март и два дни по-късно още веднъж бе принудена да затвори. От началото на април „ Дневник. Коронавирус в България “ отново е достъпна за гости - с следен достъп и спазване на всички противоепидемични ограничения. Намира се в панорамната зала на последния етаж на Националната изложба „ Квадрат 500 “ и се надяваме, че ще остане там до авансово оповестената дата 23 май.
През 2018 година в изложбата си „ Животът е ария “ художничката, известна и като карикатуристка, включи един рисуван, доста персонален, „ Черно-бял дневник 2010-2018 “ за страданието, раздялата, заболяването и любовта. Най-новата работа, която Алла Георгиева представя публично, още веднъж е дневник, провокиран от заболяване. Разликата е, че сега проблемът е освен персонален, а засяга цялото общество, тъй като става дума за пандемията COVID-19. Изложбата „ Дневник. Коронавирус в България “ споделя за първия локдаун и първия ни конфликт с извънредно положение, продължил от средата на март до началото на май предходната година, и с неговите парадокси.
Записите в дневника започват във съдбовния петък, 13 март 2020 година, когато „ държавното управление разгласи изключително състояние и всичко беше затворено. … ЗАТВОРИХА ГАЛЕРИИ! Нашата галерия, която се откри на 11 март в три галерии, заставам един ден и се закри! “, написа авторката. В идващите 60 дни тя всеки ден прави по една рисунка, до момента в който изпълни с наблюдения, впечатления, смешки и тревоги три рула хартия с обща дължина 22 метра и 63 см.
На тази първа страница има сама две дребни рисунки – разтревоженото лице на Алла и самодоволното лице на вируса, когато като че ли знае, че тук няма кой да го спре. Може да се каже, че това са основните герои в дневника. Скоро се появява и щабът, отпред със суперзвездата военачалник Мутафчийски и някои политици, които не пропускаха пресконференциите.
Наред с броя на заразените художничката започва да брои (и да рисува) и тайните теории, съобщенията за чудодейни илачи, новите спешни мерки… доста от това, които се изсипваше върху обърканите ни глави с осведомителния поток, само че през нейния, нормално шеговит, взор. Едновременно с това тя хроникира освен новините към пандемичната конюнктура, само че и личните си съмнения, съмнения, мечти и прозрения, с както винаги самоиронична нагласа.
Рисува непринудено, на prima vista, с четка и черен китайски туш, без предварителни скици. Отразява събитията „ в действително време “, по едно и също време със случването им, като всяка вечер актуализира и добавя огромната картина на „ новото време “, от които никой не знае какво да чака. Така дневникът постепенно се трансформира в свитък – знак на историческата памет от още от времето египетските папируси.
В него има политическа ирония, потиснатост, черна хроника, нервности и тревожни самонаблюдения, а от време на време и носталгия, добри вести, фантазии и очаквания за пътешествия до някой златист плаж, до Витоша, или най-малко за отваряне на софийските паркове и градинки. (В първия локдаун и те бяха затворени.) Това са все мисли и усеща, които по един или различен метод са вълнували доста хора, само че Алла Георгиева ги е нарисувала. След години ще ги гледаме и ще са чудим през какво сме минали — или пък ще си спомняме по какъв начин е започнала " новата нормалност ", която към този момент от дълго време ще ни се коства... естествена.
По подигравка на ориста, една година по-късно актуалната галерия повтори съвсем буквално събитията, разказани в първата страница на " Дневника ". Тя отвори на 18 март и два дни по-късно още веднъж бе принудена да затвори. От началото на април „ Дневник. Коронавирус в България “ отново е достъпна за гости - с следен достъп и спазване на всички противоепидемични ограничения. Намира се в панорамната зала на последния етаж на Националната изложба „ Квадрат 500 “ и се надяваме, че ще остане там до авансово оповестената дата 23 май.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ